МАРТЕНИЦАТА - БЪЛГАРСКИЯТ АМУЛЕТ
Закичването на мартеници се свързва с
вярата в едно неопределено зло в природата, което се събужда през пролетта и
обикновено е наричано "лошотия". За единствено средство за
противопоставяне срещу него се смята червеният цвят, от който то
"бяга".
Мартеницата е единство от двойните енергии на човешкия организъм, които управляват процесите на зачатието и живота. В Тангризма те се наричат Жън май и Дум май. В китайската митология това са двата енергийни потока Ян (мъжкият, червен) и Ин (женският, бял).
Задължително е мартеницата да се завърже на двоен ключ и никога - на възел. Всяка от завитките олицетворява съхраняването на единството във взаимността. Възелът в края на конеца, както днес масово се практикува, означава спиране, завързване, секване на протичащата енергия, затова не трябва да се прави. Това е знак за безплодие и е съществен прийом на черната магия.
В древността тя се е носела до празника на Пролетното равноденствие, когато природата е
"зачевала" астрономично.
Канатицата е закрила.За нея съм писала тук.
1 коментар:
Много български,чудесен вариант с "канатица",поздравления!!!
Публикуване на коментар