Patchwork е дума от английския речник, която означава работа с кръпки, или казано по друг начин, изработване на изделие, свързвайки парчета плат от различни материи и цветове, по-кратко patch.
Пачуъркът, апликацията и ватирането са три типа техника ,толкова свързани помежду си ,че могат включително да се съчетаят в едно изделие.
Вероятно е тези три техники да се срещнат измежду най- древните начини на шиене и тяхната интервенция сигурно се дължи по-скоро на необходомостта, отколкото с цел декорация, така че е било необходимо да мине много време преди да започнат да се използват като декоративни техники. Техният произход е много древен, въпреки че е много трудно да се посочи началото, защото въпреки че са се намерили мостри- при египетско погребение пачуърк и апликации от IX век преди Хр.; апликации върху калъф за стол от V или IV век преди Хр. ,намерена на юг в Сибир; и един килим от Урало-алтайския регион, близо до Черно море, които датира от I век преди Хр., сложността на тези изделия ни навежда на мисълта , че тези техники са се зародили много преди това.
1.- Произходът на пачуърка.
Пачуъркът се изработва от съединени фигури от плат, за да формира едно изделие. В началото се е изработвал с цел да се оползотворят остатъци или парчета от плат за да се изработят практични артикули, и да се сдобият с цели платове ,използвайки ленти от плат с различни ширини. В платната на плаващите кораби в Нил, представящи стенни рисунки на Тиба може да се видят примитивни примери за този тип техника.
Техниката на апликация, се състои в пришиване на фигурка върху фон от друг плат, идеята била да влязат в употреба и дефектните парченца, припокривайки се едно с друго. По-късно си спечелили славата на орнаменти, започнало да се изрязват парчета с различни форми и да се украсяват краищата им с различни бодове . Апликацията също както в случая с пачуърка, се е прилагала в изработването на платната на египетските кораби, може би като начин за индентификация, или просто индикация за собственост.
Ватирането, което принципно се състои в съединяването на два слоя плат с мек пълнеж между тях, се е въвело като един от най-практичните начини за предпазване от студ. После се измислили другите варианти на същата техника на базата на два слоя плат без пълнеж,с рисунки изработени с шев ,които създавали ефект на повърхността на платта.
2.-Развитието на пачуърка.
Трита типа техники се развивали и употребявали през различни векове в Северна Африка, Туркестан, Персия, Сирия, Индия и Китай,но практически до XI век не са се изработвали в Европа с цел декорация. Кръстоносците донесли пачуърка и апликацията от Палестина, където останали очаровани от красотата и многообразието на форми и фигури на апликациите ,които видели по витрините на магазините. Двата типа техника били развивани в Европа от тогава нататък, при конфекцията на всякакъв тип декорации-килими, пердета, покривала за легло(шалтета). От онази епоха до сегашни дни,апликацията е считана за най-добрата техника на шиене при представянето на художествени композиции.
Апликациите при ватирането са дошли в Европа много преди това. Римляните често са изработвали по този начин възглавнички и юргани. Също са се изработвали защитни облекла за войниците/срещу студа/. Знае се, че кръстоносците при своето завръщане, донесли ватирани ризи,принадлежащи на палестинци. От XI век нататък, войниците са ходили с подобни ризи, включително и през XIX век, първите американски войници са носели такива ризи за да се предпазят от стрелите в битките с индианците.
През XIII век, се развило в Италия декоративното многообразие на ватирането,и въпреки че техниката е употребявана преди в Индия и Туркестан,тогава е времето когато се е популяризирала покрай италианските десени.Тази форма на ватиране се реализира само с два плата, като рисунките се правят с прав бод /тропоска/ и някои зони се запълват. Ранна мостра, но перфектна е една сицилианска олекотена завивка, която представя епизоди от младоста на Тристан. По това време се популяризира и друг тип ватиране посредством връв, въпреки че се е работело много преди това в Сирия и Персия , където се е работело върху бял лен с жълти конци и връв в различни цветове,възродило се от сложните десени на италианците и португалците. Тази същата техника ,но работена само в бял цвят се е усвоила в някои кастелиански градове,по-специално в Толедо от XVI век. Ватирането с връв изисква два плата върху които се очертават рисунки с двойни шевове ,между които се промушва след това връв ,за да се образуват релефи.
3.- Пачуъркът през XV и XVI век.
През XV и XVI век, апликацията се употребява често при реализирането на всички видове артикули за дома, считайки се за една бърза и лесна техника за получаването на ефективни бродерии в живи цветове . Често се работи върху основа от кадифе с фигури от сатен и окрайчване със златисти конци. Апликациите представляват емблеми, букви, оръжия, птици, животни и цветя. Друг стил е така наречената персийска бродерия , състояща се в прикрепване на изрязани фигури от памучни щампирани платове с бод фестон.През тази епоха в Индия вече се работи техниката пачуърк в така известните и сложни шалове от Кашмир, чийто части се изрязват поотделно и след това се съединяват, формирайки композиции в главозамайващ стил.
4.- Пачуъркът от XVII век до наши дни .
Ватирането придобило нова популярност през XVII век. В тази епоха започнало да се употребява в костюмите,ботушите...Това продължило до XVIII век ,когато започнал упадъка ,предизвикан от новите техники и щампи на текстилната индустрия. От тогава фантазията на тези нови платове, направила така че при изработването на завивки и покривала да се употребяват отново традиционните техники за ватиране. Но през XIX век в Европа дошъл залеза и на този нов стил с раждането на индустрията за производство на одеала. От тогава до неотдавна,пачуъркът,ватирането и апликацията се радвали на незавидна популярност в Европа,с изключение на някои кратки изблици на ентусиазъм за производството на юргани.
Въпреки това пачуъркът,ватирането и апликацията трябвало да продължат своето развитие и да достигнат най- високите коти на перфекционизъм в другата част на света между 1775 и 1885 година. Техниките,пренесени от холандските и английските завоеватели разцъфтявали в Америка до степен да се считат за най-известната форма на народното изкуство. Не е трудно да разберем на какво се дължи този успех ,защото тогава времената били тежки за онези пионери и тези домашни занаяти не били само начин, за да задоволят нуждите си ,но също така и като забавление-тази дейност се развивала при социалните събирания. Тези творби в началото се развивали със съвсем оскъдни провизии от платове и почти винаги в диви райони,където дори не бил стъпвал индиански крак.По-късно се създали така наречените фермерски десени –звездата на Витлеем, розата на Шарон, колибки /Log Cabin/ и много други. Тези десени на практика били за специални случаи –сватбени завивки, подарък за приятел, юрган наричан "freedom" ,който се поднасял на мъжете в преклонна възраст.
Идването на XX век сложило край на липсите от миналото, материали от всякакъв тип станали достъпни по цял свят, разполагали и с машини и предишните нужди изчезнали. Всяка ръчна работа била изместена от фабрични артикули.Това състояние на нещата се задържало до средата на този век ,когато отново много хора почуствали необходимоста да направят нещо със собствените си ръце. Това, заедно с факта, че на фабрично произведените им липсва оригиналност ,довело като следствие възраждането на голяма част от формите на миналото. Сега пачуъркът, ватирането и апликацията се радват всеки ден на все по-голямо търсене.
Принципно пачуъркът се състоял в в съединяване на текстилни парчета , за да се формира само една част и така се произвеждали нужните артикули .Така също и да се употребят остатъците от платове. Но неконролируемия човешки ум трансформирал малко по малко тази начална същност за репарации и пачуъркът придобивал орнаментална стойност изобразена във възглавнички, одеала, дрехи и т.н., с изразен декоративен афинитет.
Без да изоставя напълно корените си, днес пачуърът достига своето великолепие при изработката на килими, в които се припознава като една легитимна артистична народна експресия.
Десените замислени с интелигентност и вкус, умението да рисуваш с ножици парчета плат сложени върху друга повърхност, която служи за база, прикачането на всяко парченце поотделно-нещо съвсем различно от кубинския пачуърк - демонстрират уменията, вещината на тези истински художници с плат и конци. Техните творби, креативни и оригинални по своят колорит и красота, допринасят без съмнение за духовното усъвършенствуване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар